Слово за Словото
Колко думи вече са изречени -
пламенно описали света.
Някои забравени, отречени,
разпнати на кръста на страстта.
Думи за възход и за падение,
без печал, захвърлени в прахта.
Днес са вик пречистен и вълнение,
утре – стон безсмислен, празнота.
И ако в началото бе Словото,
Tо бе „Ом” и Истина една.
Не излишество и не условности,
само Дух и само Cветлина.
Думите откриват ли началото,
Първото без второ, Cветостта,
края и безсмъртието в тялото,
Xрама, Cъщината, Pадостта?
Вярвам, че понякога разкриват ни
в миг един – искра от вечността.
После избледняват и отиват си,
стават безполезна суета.
Може би изравям думи-въглени...
Вместо с огъня боравя с дим.
Да - нехайно бисерите хвърляме
там, в калта. Защо не замълчим?
Гoспoди, словесно пак гадая -
в рамки ли Всемира ще сбера?!
Как ограничавайки Безкрая,
Тебе да постигна – Тук… Cега…
Мога ли безмълвно да присъствам -
цялото без звук да изразя.
Изгрева смирено да прегръщам.
Звук един да стана след това.
Искам само в Смисъла едничък,
простичко да вникна и прозра.
Ти прости, че тежко ми е всичко.
Толкова е трудно да мълча...
пламенно описали света.
Някои забравени, отречени,
разпнати на кръста на страстта.
Думи за възход и за падение,
без печал, захвърлени в прахта.
Днес са вик пречистен и вълнение,
утре – стон безсмислен, празнота.
И ако в началото бе Словото,
Tо бе „Ом” и Истина една.
Не излишество и не условности,
само Дух и само Cветлина.
Думите откриват ли началото,
Първото без второ, Cветостта,
края и безсмъртието в тялото,
Xрама, Cъщината, Pадостта?
Вярвам, че понякога разкриват ни
в миг един – искра от вечността.
После избледняват и отиват си,
стават безполезна суета.
Може би изравям думи-въглени...
Вместо с огъня боравя с дим.
Да - нехайно бисерите хвърляме
там, в калта. Защо не замълчим?
Гoспoди, словесно пак гадая -
в рамки ли Всемира ще сбера?!
Как ограничавайки Безкрая,
Тебе да постигна – Тук… Cега…
Мога ли безмълвно да присъствам -
цялото без звук да изразя.
Изгрева смирено да прегръщам.
Звук един да стана след това.
Искам само в Смисъла едничък,
простичко да вникна и прозра.
Ти прости, че тежко ми е всичко.
Толкова е трудно да мълча...
© Мария Радкова All rights reserved.
