Колко думи вече са изречени -
пламенно описали света.
Някои забравени, отречени,
разпнати на кръста на страстта.
Думи за възход и за падение,
без печал, захвърлени в прахта.
Днес са вик пречистен и вълнение,
утре – стон безсмислен, празнота.
И ако в началото бе Словото,
Tо бе „Ом” и Истина една.
Не излишество и не условности,
само Дух и само Cветлина. ...