15 mar 2011, 22:05

Словокосие

730 0 6

Окосени полягат уморените думи,

сини поляни делят ни.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милко Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Милко, хубаво е! Много!
  • Харесах!
  • Жените в такива мигове си имат верни приятели- сълзите. А вие- мъжете какво правите, ума ми не го побира. Радвай се, че пишеш стихове, иначе да си се взривил.
  • Я се погледни на снимката!
    Само с една усмивка ще разпръснеш разнопосочно облачните зайци в най-дълбоките къртичини,за да изкълват сричащо уморените думи!

    Поздравления за стиха!
  • добре е, че има впрягове, дойде ли времето на сричане...
    харесаха ми окосените ти думи

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...