Словокосие
Окосени полягат уморените думи,
сини поляни делят ни.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милко Христов Все права защищены
15 мар. 2011 г., 22:05
Комментарии
Комментарии
-
-
-
Жените в такива мигове си имат верни приятели- сълзите. А вие- мъжете какво правите, ума ми не го побира. Радвай се, че пишеш стихове, иначе да си се взривил. -
Я се погледни на снимката!
Само с една усмивка ще разпръснеш разнопосочно облачните зайци в най-дълбоките къртичини,за да изкълват сричащо уморените думи!
Поздравления за стиха! -
добре е, че има впрягове, дойде ли времето на сричане...
харесаха ми окосените ти думи
Выбор редактора
Ти 🇧🇬
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Разплитане на тишините 🇧🇬
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Разпродажба на спомени 🇧🇬
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Нека нямаш студени недели! 🇧🇬
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Празната 🇧🇬
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
