Словокосие
Окосени полягат уморените думи,
сини поляни делят ни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милко Христов Всички права запазени
15.03.2011 г., 22:05
Коментари
Коментари
-
-
-
Жените в такива мигове си имат верни приятели- сълзите. А вие- мъжете какво правите, ума ми не го побира. Радвай се, че пишеш стихове, иначе да си се взривил. -
Я се погледни на снимката!
Само с една усмивка ще разпръснеш разнопосочно облачните зайци в най-дълбоките къртичини,за да изкълват сричащо уморените думи!
Поздравления за стиха! -
добре е, че има впрягове, дойде ли времето на сричане...
харесаха ми окосените ти думи
Избор на редактора
Разплитане на тишините
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Ковачът на лунния сърп
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Ти
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Стаи за... отдих
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Писмо до другия край на земята
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Маргаритено
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
