21 ago 2013, 20:56

Случаен повод за живот

  Poesía
1K 0 14

 

 

 

СЛУЧАЕН ПОВОД ЗА ЖИВОТ

 

 

 

Отчаяният писък на линейката взривява

и спъва нормалните стъпки на хората.

Споглеждат се, изтръпват и загубват вярата,

че не е прехòден животът им.

 

Отиват до близката кръчма. Заръчват.

Не виждат децата, които палуват във парка.

Не стъпвали никога  в храм или църква,

покланят се Богу и милост от него очакват.

 

О, жалък живот, построен върху дяволски шепи,

илюзия, вик и надежда за правда и истина –

обичам те в цялата ти противна нелепост

от първия миг, досега и завинаги!

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...