СЛУЧАЕН ПОВОД ЗА ЖИВОТ
Отчаяният писък на линейката взривява
и спъва нормалните стъпки на хората.
Споглеждат се, изтръпват и загубват вярата,
че не е прехòден животът им.
Отиват до близката кръчма. Заръчват.
Не виждат децата, които палуват във парка.
Не стъпвали никога в храм или църква,
покланят се Богу и милост от него очакват.
О, жалък живот, построен върху дяволски шепи,
илюзия, вик и надежда за правда и истина –
обичам те в цялата ти противна нелепост ...