Aug 21, 2013, 8:56 PM

Случаен повод за живот

  Poetry
1.1K 0 14

 

 

 

СЛУЧАЕН ПОВОД ЗА ЖИВОТ

 

 

 

Отчаяният писък на линейката взривява

и спъва нормалните стъпки на хората.

Споглеждат се, изтръпват и загубват вярата,

че не е прехòден животът им.

 

Отиват до близката кръчма. Заръчват.

Не виждат децата, които палуват във парка.

Не стъпвали никога  в храм или църква,

покланят се Богу и милост от него очакват.

 

О, жалък живот, построен върху дяволски шепи,

илюзия, вик и надежда за правда и истина –

обичам те в цялата ти противна нелепост

от първия миг, досега и завинаги!

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...