Aug 21, 2013, 8:56 PM

Случаен повод за живот

  Poetry
1.1K 0 14

 

 

 

СЛУЧАЕН ПОВОД ЗА ЖИВОТ

 

 

 

Отчаяният писък на линейката взривява

и спъва нормалните стъпки на хората.

Споглеждат се, изтръпват и загубват вярата,

че не е прехòден животът им.

 

Отиват до близката кръчма. Заръчват.

Не виждат децата, които палуват във парка.

Не стъпвали никога  в храм или църква,

покланят се Богу и милост от него очакват.

 

О, жалък живот, построен върху дяволски шепи,

илюзия, вик и надежда за правда и истина –

обичам те в цялата ти противна нелепост

от първия миг, досега и завинаги!

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...