21.08.2013 г., 20:56

Случаен повод за живот

1.1K 0 14

 

 

 

СЛУЧАЕН ПОВОД ЗА ЖИВОТ

 

 

 

Отчаяният писък на линейката взривява

и спъва нормалните стъпки на хората.

Споглеждат се, изтръпват и загубват вярата,

че не е прехòден животът им.

 

Отиват до близката кръчма. Заръчват.

Не виждат децата, които палуват във парка.

Не стъпвали никога  в храм или църква,

покланят се Богу и милост от него очакват.

 

О, жалък живот, построен върху дяволски шепи,

илюзия, вик и надежда за правда и истина –

обичам те в цялата ти противна нелепост

от първия миг, досега и завинаги!

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...