13 dic 2017, 14:50

Случайна среща 

  Poesía » Otra
1542 6 15

Случайно с теб се срещнахме отново,

когато ден мустака си плете.

И ти в костюмче светличко и ново

побутваше количка със дете.

 

А в мене буца в гърло се надигна

и погледа ми в миг се замъгли.

Дали сега коварно да намигна

или сърце ми да се овъгли?

 

Погледнахме се крадешком в очите

и казахме си "Здрасти" и "Здравей".

Но сякаш скриха се пред мен лъчите

на слънцето – небесният ди джей.

 

И ти сега – омъжена за него,

разхождаш днеска моето дете...

А всъщност тайно ти от мене взе го

при него то за срам да порасте.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??