Случайна среща
Случайно с теб се срещнахме отново,
когато ден мустака си плете.
И ти в костюмче светличко и ново
побутваше количка със дете.
А в мене буца в гърло се надигна
и погледа ми в миг се замъгли.
Дали сега коварно да намигна
или сърце ми да се овъгли?
Погледнахме се крадешком в очите
и казахме си "Здрасти" и "Здравей".
Но сякаш скриха се пред мен лъчите
на слънцето – небесният ди джей.
И ти сега – омъжена за него,
разхождаш днеска моето дете...
А всъщност тайно ти от мене взе го
при него то за срам да порасте.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
