На най-най-случайния мъж
подарих му един път душата си.
Бе горещ като лято! Студен като дъжд.
За него, за него... отрязах косата си.
На най-най-случайния мъж
се усмихнах свенливо и плахо.
Просто така, съвсем изведнъж,
да се блъснем - заплаха в заплаха.
Най-случайният някога мъж
си запали небрежно цигара,
разлюля в сърцето ми буйната ръж
и свойски предложи ми да ме закара. ...