6.10.2010 г., 21:45 ч.

Случайният мъж 

  Поезия
1103 0 6

На най-най-случайния мъж

подарих му един път душата си.

Бе горещ като лято! Студен като дъжд.

За него, за него... отрязах косата си.

 

На най-най-случайния мъж

се усмихнах свенливо и плахо.

Просто така, съвсем изведнъж,

да се блъснем - заплаха в заплаха.

 

Най-случайният някога мъж

си запали небрежно цигара,

разлюля в сърцето ми буйната ръж

и свойски предложи ми да ме закара.

 

Най-най-случайният мъж

поигра си кокетно с косата ми,

докосна лицето ми нежно със пръст

и после... ме прати да лягам с децата.

 

Най-най-случайният мъж

ми се случи случайно отдавна.

Ако ти падне, те моля, го дръж

и обещавам: делим го по равно!

 

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Копието никога не може да замести оригинала, особенно в сърцето на любимия мъж.
  • Внимавай със случайните мъже,Миглена!
    Те никога не са само твои !
    Казвали са ми...
  • За лирическата- издръжката, а за конкуреннцията останалота(от мъжа)... доколкото го има!
  • "Най-случайният някога мъж
    си запали небрежно цигара,
    разлюля в сърцето ми буйната ръж
    и свойски предложи ми да ме закара."
    Невероятна емоция!!!

  • Най-хубавите неща стават... най-случайно...
    Разбрала си го...
    И недей да делиш, моля
    Поздрави!
  • Финалът озадачава.Подаряваш или продаваш?
Предложения
: ??:??