Случайният мъж
На най-най-случайния мъж
подарих му един път душата си.
Бе горещ като лято! Студен като дъжд.
За него, за него... отрязах косата си.
На най-най-случайния мъж
се усмихнах свенливо и плахо.
Просто така, съвсем изведнъж,
да се блъснем - заплаха в заплаха.
Най-случайният някога мъж
си запали небрежно цигара,
разлюля в сърцето ми буйната ръж
и свойски предложи ми да ме закара.
Най-най-случайният мъж
поигра си кокетно с косата ми,
докосна лицето ми нежно със пръст
и после... ме прати да лягам с децата.
Най-най-случайният мъж
ми се случи случайно отдавна.
Ако ти падне, те моля, го дръж
и обещавам: делим го по равно!
© Миглена Цветкова All rights reserved.
