Случайно скъсани мъниста
В очите й пътуват дъждове
и съхне сол по кожите им вехти.
Поронени листенца две по две
под крехкото мушкато сторват цвете.
Насипан сняг в косите й навек,
по връхчетата се крепи в лавини.
Не е дете, не е и стар човек,
защото стар е този над стотина.
По устните тъгата брида смях,
немирен, неочакван и невинен,
виновен е прозорецът – разбрах,
и облачето бяло ..., ако мине...
Ръцете трепват, (не е от артрит),
като подплашени по тъмно джинки,
търкулват топъл, пръснат маргарит
по снимките, в солените прашинки...
... Солта топи се в капките любов,
не са случайно скъсани мъниста.
Часовникът излязъл е на лов,
но пак за мен е – майчината мисъл.
В очите й пътуват дъждове
и съхне сол по вехтите им кожи.
Червените листенца две по две
поронват се до облика ти, Боже...
---------------------------------------------
Стихотворението е посветено на майка.
https://www.youtube.com/watch?v=3AAaX0Ifarc
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Красимира Чакърова Todos los derechos reservados
