Беше срещата ни с теб случайна,
толкова необичайна.
И в миг усетих любовта омайна
и толкова незнайна.
Пеперудите в стомаха пърхаха с криле
и се питаха къде любовта ще ме отведе.
Пътя да си начертаем само ние знаем,
с трудностите ще се справим двама някак.
Пленена от болест неизлечима,
пиша рима след рима.
Най-добре да се отдам на любовта неповторима.
И да дочертаем пътя си с теб двамина.
© Цветина Данчева Todos los derechos reservados