5.05.2013 г., 10:43  

Случайност

711 0 0

Беше срещата ни с теб случайна,
толкова необичайна.
И в миг усетих любовта омайна
и толкова незнайна.

 

Пеперудите в стомаха пърхаха с криле
и се питаха къде любовта ще ме отведе.
Пътя да си начертаем само ние знаем,

с трудностите ще се справим двама някак.

 

Пленена от болест неизлечима,
пиша рима след рима.
Най-добре да се отдам на любовта неповторима.
И да дочертаем пътя си с теб двамина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветина Данчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...