Kantonimed (Антон Кънчев)
23 18
10 ene 2005, 12:46  

Случка 

  Poesía
1445 0 3

Вървим и с поглед се прекъснахме,
и нещо трепетно се появи,
магия с шепот се прoмъкна -
дори и ти я долови.

И с очите си обгърнах те,
със твоите ми каза сякаш "Спри!",
и искаше до теб да продължа,
а аз се усъмних, дали?

След миг и вече се извърнахме,
и в спомена остана да гори,
че някой ден със тебе се прегърнахме,
че за две секунди бяхме само аз и ти,

че по своя път наистина не тръгнахме,
че на улицата си останaхме сами.

 

 

                                                           на  И.

© Антон Кънчев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??