14 nov 2015, 18:58

Случка със сънародници в метрото

  Poesía
455 0 0

Чувам българи наблизо да говорят.
Разговорът почна за пари.
Разпалват се. Започнаха да спорят.
Защо крещят? Иди ги разбери.


Обиждат се, но никой не разбира.
Черните възпитано дремуцат.
Речникът не е богат. Те не подбират
думите които са заучили.

 

За десет спирки, толкова лъжи!
Банките завиждат им навярно.
Превъртяха купища с пари
и дори е видно, че си вярват.

 

Даже размениха телефони.
Разговорът шял да продължи.
Англичаните не могат да догонят
тези гастербайтерски мечти.

 

Извините - казах им на руски-
я хочу отсюда вьiхожу.
С ругатня единият ме пусна,
другият псувнята само чу.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...