14 nov 2015, 18:58

Случка със сънародници в метрото

  Poesía
450 0 0

Чувам българи наблизо да говорят.
Разговорът почна за пари.
Разпалват се. Започнаха да спорят.
Защо крещят? Иди ги разбери.


Обиждат се, но никой не разбира.
Черните възпитано дремуцат.
Речникът не е богат. Те не подбират
думите които са заучили.

 

За десет спирки, толкова лъжи!
Банките завиждат им навярно.
Превъртяха купища с пари
и дори е видно, че си вярват.

 

Даже размениха телефони.
Разговорът шял да продължи.
Англичаните не могат да догонят
тези гастербайтерски мечти.

 

Извините - казах им на руски-
я хочу отсюда вьiхожу.
С ругатня единият ме пусна,
другият псувнята само чу.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...