14 нояб. 2015 г., 18:58

Случка със сънародници в метрото

451 0 0

Чувам българи наблизо да говорят.
Разговорът почна за пари.
Разпалват се. Започнаха да спорят.
Защо крещят? Иди ги разбери.


Обиждат се, но никой не разбира.
Черните възпитано дремуцат.
Речникът не е богат. Те не подбират
думите които са заучили.

 

За десет спирки, толкова лъжи!
Банките завиждат им навярно.
Превъртяха купища с пари
и дори е видно, че си вярват.

 

Даже размениха телефони.
Разговорът шял да продължи.
Англичаните не могат да догонят
тези гастербайтерски мечти.

 

Извините - казах им на руски-
я хочу отсюда вьiхожу.
С ругатня единият ме пусна,
другият псувнята само чу.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...