Nov 14, 2015, 6:58 PM

Случка със сънародници в метрото

  Poetry
447 0 0

Чувам българи наблизо да говорят.
Разговорът почна за пари.
Разпалват се. Започнаха да спорят.
Защо крещят? Иди ги разбери.


Обиждат се, но никой не разбира.
Черните възпитано дремуцат.
Речникът не е богат. Те не подбират
думите които са заучили.

 

За десет спирки, толкова лъжи!
Банките завиждат им навярно.
Превъртяха купища с пари
и дори е видно, че си вярват.

 

Даже размениха телефони.
Разговорът шял да продължи.
Англичаните не могат да догонят
тези гастербайтерски мечти.

 

Извините - казах им на руски-
я хочу отсюда вьiхожу.
С ругатня единият ме пусна,
другият псувнята само чу.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...