Nov 14, 2015, 6:58 PM

Случка със сънародници в метрото

  Poetry
446 0 0

Чувам българи наблизо да говорят.
Разговорът почна за пари.
Разпалват се. Започнаха да спорят.
Защо крещят? Иди ги разбери.


Обиждат се, но никой не разбира.
Черните възпитано дремуцат.
Речникът не е богат. Те не подбират
думите които са заучили.

 

За десет спирки, толкова лъжи!
Банките завиждат им навярно.
Превъртяха купища с пари
и дори е видно, че си вярват.

 

Даже размениха телефони.
Разговорът шял да продължи.
Англичаните не могат да догонят
тези гастербайтерски мечти.

 

Извините - казах им на руски-
я хочу отсюда вьiхожу.
С ругатня единият ме пусна,
другият псувнята само чу.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...