Случва се

                                                           "Желанията са необходими, за да се намира                                                                            животът в постоянно движение."

                                                                                            С. Джонсън

Пътувахме

с едно желание.

Един към друг,

в съседни коловози -

обвити в пара,

два запъхтяни влака...

и се разминахме.

На спирката го чаках,

напълно изтощена от старание.

И вместо звук на свирка - плаках.

Естествено,

без пози,

но срещата ни се оказа неуместна,

а спирката - със глухи коловози.

Видях го от прозореца.

Уви!

Не беше същото.

Само подобие

на онова, заради което

незряща бях от взиране

и на надеждата ми къщата -

порутена, се уморих да я подпирам.

С лице повяхнало,

потънало във сажди

и недоверчива мисъл яхнало,

която недоверчива ражда...

Извадих бяла кърпичка,

в чиито възли бях завързала въпросите

"Защо?" и "Как така?!", "Дали да чакам?"

Развързах ги и за късмет ги хвърлих

на покрива на влака,

за да възвърна умореното желание

в първичната му свежест,

да го примамя в примката

на вихрената мрежа.

Но то си тръгна,

изненадващо потегли

към близкия завой,

оповестяващо със свирка

внезапната раздяла.

На мен не ми остана друго...

освен да махам с кърпичката бяла...

                                                                          Диана  Загора