Случва се
Случва се
"Желанията са необходими, за да се намира животът в постоянно движение."
С. Джонсън
Пътувахме
с едно желание.
Един към друг,
в съседни коловози -
обвити в пара,
два запъхтяни влака...
и се разминахме.
На спирката го чаках,
напълно изтощена от старание.
И вместо звук на свирка - плаках.
Естествено,
без пози,
но срещата ни се оказа неуместна,
а спирката - със глухи коловози.
Видях го от прозореца.
Уви!
Не беше същото.
Само подобие
на онова, заради което
незряща бях от взиране
и на надеждата ми къщата -
порутена, се уморих да я подпирам.
С лице повяхнало,
потънало във сажди
и недоверчива мисъл яхнало,
която недоверчива ражда...
Извадих бяла кърпичка,
в чиито възли бях завързала въпросите
"Защо?" и "Как така?!", "Дали да чакам?"
Развързах ги и за късмет ги хвърлих
на покрива на влака,
за да възвърна умореното желание
в първичната му свежест,
да го примамя в примката
на вихрената мрежа.
Но то си тръгна,
изненадващо потегли
към близкия завой,
оповестяващо със свирка
внезапната раздяла.
На мен не ми остана друго...
освен да махам с кърпичката бяла...
Диана Загора
© Диана Кънева All rights reserved.
