4 nov 2021, 16:40

Слушам тишината

  Poesía
445 1 1

 

Шумят на слънцето лъчите
по моята тераса.
Прекрасни са отново дните.
Есен - първа класа. 

 

Стоя и гледам как децата
по улицата тичат.
Красива си е топлината
и много я обичам. 

 

Дърветата са оголели.
Земята е застлана
с листата вече пожълтели
и слънчева премяна. 

 

Дишам свобода и слънце!
Промяната е явна.
Щастието, то е зрънце,
покълването - бавно. 

 

Денят красив като икона,
подарък след мъглата.
Стоя усмихнат на балкона
и слушам тишината... 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...