4 nov 2021, 16:40

Слушам тишината

  Poesía
440 1 1

 

Шумят на слънцето лъчите
по моята тераса.
Прекрасни са отново дните.
Есен - първа класа. 

 

Стоя и гледам как децата
по улицата тичат.
Красива си е топлината
и много я обичам. 

 

Дърветата са оголели.
Земята е застлана
с листата вече пожълтели
и слънчева премяна. 

 

Дишам свобода и слънце!
Промяната е явна.
Щастието, то е зрънце,
покълването - бавно. 

 

Денят красив като икона,
подарък след мъглата.
Стоя усмихнат на балкона
и слушам тишината... 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...