Слушам тишината
Шумят на слънцето лъчите
по моята тераса.
Прекрасни са отново дните.
Есен - първа класа.
Стоя и гледам как децата
по улицата тичат.
Красива си е топлината
и много я обичам.
Дърветата са оголели.
Земята е застлана
с листата вече пожълтели
и слънчева премяна.
Дишам свобода и слънце!
Промяната е явна.
Щастието, то е зрънце,
покълването - бавно.
Денят красив като икона,
подарък след мъглата.
Стоя усмихнат на балкона
и слушам тишината...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
