4 нояб. 2021 г., 16:40

Слушам тишината

446 1 1

 

Шумят на слънцето лъчите
по моята тераса.
Прекрасни са отново дните.
Есен - първа класа. 

 

Стоя и гледам как децата
по улицата тичат.
Красива си е топлината
и много я обичам. 

 

Дърветата са оголели.
Земята е застлана
с листата вече пожълтели
и слънчева премяна. 

 

Дишам свобода и слънце!
Промяната е явна.
Щастието, то е зрънце,
покълването - бавно. 

 

Денят красив като икона,
подарък след мъглата.
Стоя усмихнат на балкона
и слушам тишината... 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...