28 sept 2008, 12:19

Сляпа неделя

  Poesía » Otra
1.8K 0 16

Сляпата неделя победи.
Обично ме изтъка - до нишка.
Скри, че всъщност ти не беше ти.
И че мога и без теб да дишам.

Смесила бе лудост с любовта,
ореолен блясък - със химери.
Подари ми тази слепота.
И чрез нея всъщност те намерих.

Истински ли беше? Или  не?
Може би чрез тебе търсех мене?
Не разбрах. И сляпото небе
тебе в данък, за да виждам, взе ми.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарина Дечева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Истински ли беше? Или не?
    Може би чрез тебе търсех мене?
    Не разбрах. И сляпото небе
    тебе в данък, за да виждам, взе ми." !!!....какво да ти кажа, освен че ми липсваш ....не мога да те забравя...и наминавам оттук често...липсваш...и едва ли само на мен! Прегръщам те, където и да си!
  • стихът, той просто е разкошен
  • Опи, Дечева... здравей!
    Чета те, искам ощеееее!!!
    Малко съм ангажирана с психология на управлението, ама ти ме освежи
  • Дари, много ме развълнува. Умееш просто да ме обезоражаваш! Твоите стихотворения трябва да се четат всеки ден

    С риск, ще се осмеля да кажа, че този ред - "(само и чрез нея те намерих).", може да стане по-силен, някак ми е странен така.
    Това си е просто мое мнение, с най-добрите чувства, вложени в него

    Поздави и прегръдки!
  • Великолепен стих!!! Силен и докосващ, след който човек се чуди какво точно да напише! Позравления!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...