28.09.2008 г., 12:19

Сляпа неделя

1.8K 0 16

Сляпата неделя победи.
Обично ме изтъка - до нишка.
Скри, че всъщност ти не беше ти.
И че мога и без теб да дишам.

Смесила бе лудост с любовта,
ореолен блясък - със химери.
Подари ми тази слепота.
И чрез нея всъщност те намерих.

Истински ли беше? Или  не?
Може би чрез тебе търсех мене?
Не разбрах. И сляпото небе
тебе в данък, за да виждам, взе ми.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Дечева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Истински ли беше? Или не?
    Може би чрез тебе търсех мене?
    Не разбрах. И сляпото небе
    тебе в данък, за да виждам, взе ми." !!!....какво да ти кажа, освен че ми липсваш ....не мога да те забравя...и наминавам оттук често...липсваш...и едва ли само на мен! Прегръщам те, където и да си!
  • стихът, той просто е разкошен
  • Опи, Дечева... здравей!
    Чета те, искам ощеееее!!!
    Малко съм ангажирана с психология на управлението, ама ти ме освежи
  • Дари, много ме развълнува. Умееш просто да ме обезоражаваш! Твоите стихотворения трябва да се четат всеки ден

    С риск, ще се осмеля да кажа, че този ред - "(само и чрез нея те намерих).", може да стане по-силен, някак ми е странен така.
    Това си е просто мое мнение, с най-добрите чувства, вложени в него

    Поздави и прегръдки!
  • Великолепен стих!!! Силен и докосващ, след който човек се чуди какво точно да напише! Позравления!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...