28.09.2008 г., 12:19

Сляпа неделя

1.8K 0 16

Сляпата неделя победи.
Обично ме изтъка - до нишка.
Скри, че всъщност ти не беше ти.
И че мога и без теб да дишам.

Смесила бе лудост с любовта,
ореолен блясък - със химери.
Подари ми тази слепота.
И чрез нея всъщност те намерих.

Истински ли беше? Или  не?
Може би чрез тебе търсех мене?
Не разбрах. И сляпото небе
тебе в данък, за да виждам, взе ми.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Дечева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Истински ли беше? Или не?
    Може би чрез тебе търсех мене?
    Не разбрах. И сляпото небе
    тебе в данък, за да виждам, взе ми." !!!....какво да ти кажа, освен че ми липсваш ....не мога да те забравя...и наминавам оттук често...липсваш...и едва ли само на мен! Прегръщам те, където и да си!
  • стихът, той просто е разкошен
  • Опи, Дечева... здравей!
    Чета те, искам ощеееее!!!
    Малко съм ангажирана с психология на управлението, ама ти ме освежи
  • Дари, много ме развълнува. Умееш просто да ме обезоражаваш! Твоите стихотворения трябва да се четат всеки ден

    С риск, ще се осмеля да кажа, че този ред - "(само и чрез нея те намерих).", може да стане по-силен, някак ми е странен така.
    Това си е просто мое мнение, с най-добрите чувства, вложени в него

    Поздави и прегръдки!
  • Великолепен стих!!! Силен и докосващ, след който човек се чуди какво точно да напише! Позравления!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...