Не искам, ала трябва да си тръгна...

Понеже няма как да съм единствен.

Естествено, че няма да съм първият, 

на който ще си болната му истината... 

Ще бъдеш вечно киселото грозде 

и ябълката, гнила на раздора. 

Ще те написват във поезия и проза, 

а после ще кълнат и ще се молят... 

А моето сърце не ми се търси. 

Задръж го! Знай, че мога и без него. 

Без друго вече няма да съм същият, 

щом толкоз непотребно е за тебе... 

Аз трябва да си тръгна. Горделив съм. 

(Не зная на какво пък и отгоре) 

От мене си ужасно чак ми писна! 

Не стигат пък и другите ми болести... 

До скоро! Ще се видим, няма как... 

Живота ни събра и ни разделя. 

Проглежда се единствено след мрак. 

Дори да срещнем сляпата неделя... 

Danny Diester 

(Стихопат.)