Сляпа неделя
Не искам, ала трябва да си тръгна...
Понеже няма как да съм единствен.
Естествено, че няма да съм първият,
на който ще си болната му истината...
Ще бъдеш вечно киселото грозде
и ябълката, гнила на раздора.
Ще те написват във поезия и проза,
а после ще кълнат и ще се молят...
А моето сърце не ми се търси.
Задръж го! Знай, че мога и без него.
Без друго вече няма да съм същият,
щом толкоз непотребно е за тебе...
Аз трябва да си тръгна. Горделив съм.
(Не зная на какво пък и отгоре)
От мене си ужасно чак ми писна!
Не стигат пък и другите ми болести...
До скоро! Ще се видим, няма как...
Живота ни събра и ни разделя.
Проглежда се единствено след мрак.
Дори да срещнем сляпата неделя...
Danny Diester
(Стихопат.)
© Данаил Антонов All rights reserved.