Nov 26, 2019, 8:15 AM

Сляпа неделя

724 4 1

 

Не искам, ала трябва да си тръгна...

Понеже няма как да съм единствен.

Естествено, че няма да съм първият, 

на който ще си болната му истината... 

Ще бъдеш вечно киселото грозде 

и ябълката, гнила на раздора. 

Ще те написват във поезия и проза, 

а после ще кълнат и ще се молят... 

А моето сърце не ми се търси. 

Задръж го! Знай, че мога и без него. 

Без друго вече няма да съм същият, 

щом толкоз непотребно е за тебе... 

Аз трябва да си тръгна. Горделив съм. 

(Не зная на какво пък и отгоре) 

От мене си ужасно чак ми писна! 

Не стигат пък и другите ми болести... 

До скоро! Ще се видим, няма как... 

Живота ни събра и ни разделя. 

Проглежда се единствено след мрак. 

Дори да срещнем сляпата неделя... 

 

Danny Diester 

(Стихопат.) 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...