26 нояб. 2019 г., 08:15

Сляпа неделя

727 4 1

 

Не искам, ала трябва да си тръгна...

Понеже няма как да съм единствен.

Естествено, че няма да съм първият, 

на който ще си болната му истината... 

Ще бъдеш вечно киселото грозде 

и ябълката, гнила на раздора. 

Ще те написват във поезия и проза, 

а после ще кълнат и ще се молят... 

А моето сърце не ми се търси. 

Задръж го! Знай, че мога и без него. 

Без друго вече няма да съм същият, 

щом толкоз непотребно е за тебе... 

Аз трябва да си тръгна. Горделив съм. 

(Не зная на какво пък и отгоре) 

От мене си ужасно чак ми писна! 

Не стигат пък и другите ми болести... 

До скоро! Ще се видим, няма как... 

Живота ни събра и ни разделя. 

Проглежда се единствено след мрак. 

Дори да срещнем сляпата неделя... 

 

Danny Diester 

(Стихопат.) 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...