26 нояб. 2019 г., 08:15

Сляпа неделя

731 4 1

 

Не искам, ала трябва да си тръгна...

Понеже няма как да съм единствен.

Естествено, че няма да съм първият, 

на който ще си болната му истината... 

Ще бъдеш вечно киселото грозде 

и ябълката, гнила на раздора. 

Ще те написват във поезия и проза, 

а после ще кълнат и ще се молят... 

А моето сърце не ми се търси. 

Задръж го! Знай, че мога и без него. 

Без друго вече няма да съм същият, 

щом толкоз непотребно е за тебе... 

Аз трябва да си тръгна. Горделив съм. 

(Не зная на какво пък и отгоре) 

От мене си ужасно чак ми писна! 

Не стигат пък и другите ми болести... 

До скоро! Ще се видим, няма как... 

Живота ни събра и ни разделя. 

Проглежда се единствено след мрак. 

Дори да срещнем сляпата неделя... 

 

Danny Diester 

(Стихопат.) 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...