18 ago 2006, 11:26

сляпа за всичко...

  Poesía
794 0 2
Толкова много хора отвън,
а аз предпочитам сама да стоя.
Нищо не правя, нямам време за сън,
нямам ключ, а съм зад една врата...

Толкова много летни дни се изминаха
а аз не видях изгарящото Слънце...
Всички емоции отминаха,
а аз дори не успях да ги изпитам...

Толкова много красота се носи в нощтта,
а аз се превивам от мъка и от жал...
И тази нощ без любов ще заспя,
потънала в сълзи и кал...

Ключа към щастието не открих...
Заключих се в собствената си самота...
Без да искам сърцето и душата си убих...
и ето че...
Отново ще остана сляпа за всичко...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Матеева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...