Aug 18, 2006, 11:26 AM

сляпа за всичко...

  Poetry
789 0 2
Толкова много хора отвън,
а аз предпочитам сама да стоя.
Нищо не правя, нямам време за сън,
нямам ключ, а съм зад една врата...

Толкова много летни дни се изминаха
а аз не видях изгарящото Слънце...
Всички емоции отминаха,
а аз дори не успях да ги изпитам...

Толкова много красота се носи в нощтта,
а аз се превивам от мъка и от жал...
И тази нощ без любов ще заспя,
потънала в сълзи и кал...

Ключа към щастието не открих...
Заключих се в собствената си самота...
Без да искам сърцето и душата си убих...
и ето че...
Отново ще остана сляпа за всичко...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Матеева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...