сляпа за всичко...
Толкова много хора отвън,
а аз предпочитам сама да стоя.
Нищо не правя, нямам време за сън,
нямам ключ, а съм зад една врата...
Толкова много летни дни се изминаха
а аз не видях изгарящото Слънце...
Всички емоции отминаха,
а аз дори не успях да ги изпитам...
Толкова много красота се носи в нощтта,
а аз се превивам от мъка и от жал...
И тази нощ без любов ще заспя,
потънала в сълзи и кал...
Ключа към щастието не открих...
Заключих се в собствената си самота...
Без да искам сърцето и душата си убих...
и ето че...
Отново ще остана сляпа за всичко...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Матеева Все права защищены
