Толкова много хора отвън, а аз предпочитам сама да стоя. Нищо не правя, нямам време за сън, нямам ключ, а съм зад една врата... Толкова много летни дни се изминаха а аз не видях изгарящото Слънце... Всички емоции отминаха, а аз дори не успях да ги изпитам... Толкова много красота се носи в нощтта, а аз се превивам от мъка и от жал... И тази нощ без любов ще заспя, потънала в сълзи и кал... Ключа към щастието не открих... Заключих се в собствената си самота... Без да искам сърцето и душата си убих... и ето че... Отново ще остана сляпа за всичко...