9 mar 2008, 14:54

"Слънцата са в кръговрат"

1.1K 0 4
 

Забравяме същностите си с времето.

Заменяме се с нови Аз-ове.

И после запечатваме в пликове

билите-някога-нас

и ги пращаме без подател,

за да не се върнат никога,

а на мястото за получател записваме

новите си житейски герои.

Всеки, оставяйки предишната,

си тегли нова роля от шапката на Съдбата.

За да не остане случайно никой.

А когато Вечната пиеса омръзне,

спира играта си... просто така -

някой ден не излиза на сцената,

и никога не се завръща...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джули Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря! (: Аз обичам да пиша в свободен стих, затова вяроятно и ритъма се губи. Иначе и на мен не ми харесва като звучене [=

    Edit:

    Забравяме същностите си с времето.
    Заменяме се с нови Аз-ове.
    И после запечатваме в пликове
    билите-някога-нас
    и ги пращаме без подател,
    за да не се върнат никога...

    Всеки, оставяйки предишната,
    си тегли нова роля от шапката на Съдбата
    (за да не остане случайно никой).
    А когато Вечната пиеса омръзне,
    Просто не излиза на сцената,
    и никога не се завръща...
  • " Забравяме същностите си с времето.
    Заменяме се с нови Аз-ове."

    Хубаво е и много реално! Поздрав!
  • Добър замисъл...,но като стих ми се струва слаб. Губи ми се ритъма и фразите стоят някак като нахвърляни. Мисля, че ако поработиш малко над него може да се получи наистина добро стихчеПоздрав
  • Браво,Джули!Хубав стих!Поздрав!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...