9 mar 2008, 14:54

"Слънцата са в кръговрат"

1.1K 0 4
 

Забравяме същностите си с времето.

Заменяме се с нови Аз-ове.

И после запечатваме в пликове

билите-някога-нас

и ги пращаме без подател,

за да не се върнат никога,

а на мястото за получател записваме

новите си житейски герои.

Всеки, оставяйки предишната,

си тегли нова роля от шапката на Съдбата.

За да не остане случайно никой.

А когато Вечната пиеса омръзне,

спира играта си... просто така -

някой ден не излиза на сцената,

и никога не се завръща...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джули Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря! (: Аз обичам да пиша в свободен стих, затова вяроятно и ритъма се губи. Иначе и на мен не ми харесва като звучене [=

    Edit:

    Забравяме същностите си с времето.
    Заменяме се с нови Аз-ове.
    И после запечатваме в пликове
    билите-някога-нас
    и ги пращаме без подател,
    за да не се върнат никога...

    Всеки, оставяйки предишната,
    си тегли нова роля от шапката на Съдбата
    (за да не остане случайно никой).
    А когато Вечната пиеса омръзне,
    Просто не излиза на сцената,
    и никога не се завръща...
  • " Забравяме същностите си с времето.
    Заменяме се с нови Аз-ове."

    Хубаво е и много реално! Поздрав!
  • Добър замисъл...,но като стих ми се струва слаб. Губи ми се ритъма и фразите стоят някак като нахвърляни. Мисля, че ако поработиш малко над него може да се получи наистина добро стихчеПоздрав
  • Браво,Джули!Хубав стих!Поздрав!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...