9 мар. 2008 г., 14:54
"Слънцата са в кръговрат"
Забравяме същностите си с времето.
Заменяме се с нови Аз-ове.
И после запечатваме в пликове
билите-някога-нас
и ги пращаме без подател,
за да не се върнат никога,
а на мястото за получател записваме
новите си житейски герои.
Всеки, оставяйки предишната,
си тегли нова роля от шапката на Съдбата.
За да не остане случайно никой.
А когато Вечната пиеса омръзне,
спира играта си... просто така -
някой ден не излиза на сцената,
и никога не се завръща...
© Джули Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
" Забравяме същностите си с времето.
Заменяме се с нови Аз-ове."
Хубаво е и много реално! Поздрав! -
Добър замисъл...,но като стих ми се струва слаб. Губи ми се ритъма и фразите стоят някак като нахвърляни. Мисля, че ако поработиш малко над него може да се получи наистина добро стихче
Поздрав -
Браво,Джули!Хубав стих!Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Edit:
Забравяме същностите си с времето.
Заменяме се с нови Аз-ове.
И после запечатваме в пликове
билите-някога-нас
и ги пращаме без подател,
за да не се върнат никога...
Всеки, оставяйки предишната,
си тегли нова роля от шапката на Съдбата
(за да не остане случайно никой).
А когато Вечната пиеса омръзне,
Просто не излиза на сцената,
и никога не се завръща...