Mar 9, 2008, 2:54 PM

"Слънцата са в кръговрат" 

  Poetry » Phylosophy
787 0 4
 

Забравяме същностите си с времето.

Заменяме се с нови Аз-ове.

И после запечатваме в пликове

билите-някога-нас

и ги пращаме без подател,

за да не се върнат никога,

а на мястото за получател записваме

новите си житейски герои.

Всеки, оставяйки предишната,

си тегли нова роля от шапката на Съдбата.

За да не остане случайно никой.

А когато Вечната пиеса омръзне,

спира играта си... просто така -

някой ден не излиза на сцената,

и никога не се завръща...

© Джули All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря! (: Аз обичам да пиша в свободен стих, затова вяроятно и ритъма се губи. Иначе и на мен не ми харесва като звучене [=

    Edit:

    Забравяме същностите си с времето.
    Заменяме се с нови Аз-ове.
    И после запечатваме в пликове
    билите-някога-нас
    и ги пращаме без подател,
    за да не се върнат никога...

    Всеки, оставяйки предишната,
    си тегли нова роля от шапката на Съдбата
    (за да не остане случайно никой).
    А когато Вечната пиеса омръзне,
    Просто не излиза на сцената,
    и никога не се завръща...
  • " Забравяме същностите си с времето.
    Заменяме се с нови Аз-ове."

    Хубаво е и много реално! Поздрав!
  • Добър замисъл...,но като стих ми се струва слаб. Губи ми се ритъма и фразите стоят някак като нахвърляни. Мисля, че ако поработиш малко над него може да се получи наистина добро стихчеПоздрав
  • Браво,Джули!Хубав стих!Поздрав!
Random works
: ??:??