Mar 9, 2008, 2:54 PM

"Слънцата са в кръговрат"

1.1K 0 4
 

Забравяме същностите си с времето.

Заменяме се с нови Аз-ове.

И после запечатваме в пликове

билите-някога-нас

и ги пращаме без подател,

за да не се върнат никога,

а на мястото за получател записваме

новите си житейски герои.

Всеки, оставяйки предишната,

си тегли нова роля от шапката на Съдбата.

За да не остане случайно никой.

А когато Вечната пиеса омръзне,

спира играта си... просто така -

някой ден не излиза на сцената,

и никога не се завръща...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джули All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря! (: Аз обичам да пиша в свободен стих, затова вяроятно и ритъма се губи. Иначе и на мен не ми харесва като звучене [=

    Edit:

    Забравяме същностите си с времето.
    Заменяме се с нови Аз-ове.
    И после запечатваме в пликове
    билите-някога-нас
    и ги пращаме без подател,
    за да не се върнат никога...

    Всеки, оставяйки предишната,
    си тегли нова роля от шапката на Съдбата
    (за да не остане случайно никой).
    А когато Вечната пиеса омръзне,
    Просто не излиза на сцената,
    и никога не се завръща...
  • " Забравяме същностите си с времето.
    Заменяме се с нови Аз-ове."

    Хубаво е и много реално! Поздрав!
  • Добър замисъл...,но като стих ми се струва слаб. Губи ми се ритъма и фразите стоят някак като нахвърляни. Мисля, че ако поработиш малко над него може да се получи наистина добро стихчеПоздрав
  • Браво,Джули!Хубав стих!Поздрав!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...