5 jun 2007, 9:49

Слънце и Луна

  Poesía
1K 0 9
Изпиваш с очите си големи,
зариваш... в косите ми ръце,
докосваш в мигове споделени,
извикваш онзи поглед на лице.
Говориш, с думите ме любиш,
аленееш с буен трепет в сърце.
Щастлив си, ритъма не губиш,
обичаш страстно, мое Слънце.

Завладявам мъжките ти мисли,
активизирам те в нощта изцяло,
милея за трепетите ти лъчисти,
извирам под мъжкото ти тяло.
Раздирам нощната ти тишина,
аз цяла със страст те попивам,
щастлива, влюбена жена - Луна
обичаща, с нежност те завивам.

(а)

2006г

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...