koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
27 jul 2016, 22:45

Слънце, мое! 

  Poesía » De amor
264 0 2

На М.

Не си отивай, Слънце мое!

Не си отивай, разбери!

Че ти огряваш и усое,

и най- високи канари.

 

И светъл е денят ми с тебе.

И чрез луната- вечерта.

Че ти ме галиш, като бебе.

Без теб горчива е солта.

 

Със теб е светло на душата.

Живея с тебе в светлина.

Едно си ти и над нещата,

и топлиш ме, като жена.

 

Живота ти си на земята!

Със теб се раждаме и мрем.

Със теб Вселената е свята

и лек е земният ярем.

 

Не си отивай! Ще изстинеш!

Това е лошо, разбери!

Решиш ли ти да си отидеш,

във теб и мене изгори...

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??