koli4a (Никола Апостолов)
1367 3273
Jul 27, 2016, 10:45 PM

Слънце, мое! 

  Poetry » Love
230 0 2

На М.

Не си отивай, Слънце мое!

Не си отивай, разбери!

Че ти огряваш и усое,

и най- високи канари.

 

И светъл е денят ми с тебе.

И чрез луната- вечерта.

Че ти ме галиш, като бебе.

Без теб горчива е солта.

 

Със теб е светло на душата.

Живея с тебе в светлина.

Едно си ти и над нещата,

и топлиш ме, като жена.

 

Живота ти си на земята!

Със теб се раждаме и мрем.

Със теб Вселената е свята

и лек е земният ярем.

 

Не си отивай! Ще изстинеш!

Това е лошо, разбери!

Решиш ли ти да си отидеш,

във теб и мене изгори...

© Никола Апостолов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??