Слънце, мое!
На М.
Не си отивай, Слънце мое!
Не си отивай, разбери!
Че ти огряваш и усое,
и най- високи канари.
И светъл е денят ми с тебе.
И чрез луната- вечерта.
Че ти ме галиш, като бебе.
Без теб горчива е солта.
Със теб е светло на душата.
Живея с тебе в светлина.
Едно си ти и над нещата,
и топлиш ме, като жена.
Живота ти си на земята!
Със теб се раждаме и мрем.
Със теб Вселената е свята
и лек е земният ярем.
Не си отивай! Ще изстинеш!
Това е лошо, разбери!
Решиш ли ти да си отидеш,
във теб и мене изгори...
© Никола Апостолов All rights reserved.
