15 nov 2024, 19:45

Слънце след дъжда 

  Poesía
94 1 2

Блести асфалта тъмен под дъжда,

в балончета се плиска тишината.

Звучи отвред неизговорена тъга

и стича се на ручейчета по лицата.

 

Вървя, поредната забързана в света,

денят ми дълъг беше  ли успешен?

Забиват ударите в локвите пета

и отговорът с тях трагично смешен.

 

Дали отново егоизмът ми надви,

помогнах ли спонтанно на приятел.

Разбирам ли, че и врагът ми го боли,

видял в лицето си очите на предател.

 

В нощта с дъждовни мисли и сърце,

вървя с очи, които ясно виждат.

Душа чуплива, крехка като стъкълце,

но Любовта небесна дом съзижда.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви, Дейна.1 и Дари!
  • ...Душа чуплива, крехка като стъкълце..
    Колко хубаво казано!
    Поздравления за хубавия стих!
Propuestas
: ??:??