Слънце след дъжда
Блести асфалта тъмен под дъжда,
в балончета се плиска тишината.
Звучи отвред неизговорена тъга
и стича се на ручейчета по лицата.
Вървя, поредната забързана в света,
денят ми дълъг беше ли успешен?
Забиват ударите в локвите пета
и отговорът с тях трагично смешен.
Дали отново егоизмът ми надви,
помогнах ли спонтанно на приятел.
Разбирам ли, че и врагът ми го боли,
видял в лицето си очите на предател.
В нощта с дъждовни мисли и сърце,
вървя с очи, които ясно виждат.
Душа чуплива, крехка като стъкълце,
но Любовта небесна дом съзижда.
© Мария All rights reserved.
