Слънце след дъжда

Елиза13 (Мария)
239 840

15 нояб. 2024 г., 19:45

Поэзия

88 1 2

Блести асфалта тъмен под дъжда,

в балончета се плиска тишината.

Звучи отвред неизговорена тъга

и стича се на ручейчета по лицата.

Вървя, поредната забързана в света,

денят ми дълъг беше ли успешен?

Забиват ударите в локвите пета

и отговорът с тях трагично смешен.

Дали отново егоизмът ми надви,

помогнах ли спонтанно на приятел.

Разбирам ли, че и врагът ми го боли,

видял в лицето си очите на предател.

В нощта с дъждовни мисли и сърце,

вървя с очи, които ясно виждат.

Душа чуплива, крехка като стъкълце,

но Любовта небесна дом съзижда.