6 may 2007, 17:23

Слънце в ръцете

  Poesía
1.2K 0 9

Слънце в ръцете

 

Сутринта ще тръгна плаха

с най-бляскавия лъч надежда,

ще дойда, за да върна утрото,

с което, като малка, се споглеждахме.

 

Аз тръгнах без да се сбогувам,

от тогава болка тъне в мойто тяло,

но родила се наново, аз изгрявам,

за да върна светлото начало.

 

И тъжовна, и греховна, пътя следвам

към просторите на мойта радост,

а тъгата си оставям в настоящето,

за да тегне като спомен в мойта младост.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Велина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...