Слънце в ръцете
Сутринта ще тръгна плаха
с най-бляскавия лъч надежда,
ще дойда, за да върна утрото,
с което, като малка, се споглеждахме.
Аз тръгнах без да се сбогувам,
от тогава болка тъне в мойто тяло,
но родила се наново, аз изгрявам,
за да върна светлото начало.
И тъжовна, и греховна, пътя следвам
към просторите на мойта радост,
а тъгата си оставям в настоящето,
за да тегне като спомен в мойта младост.
© Велина All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
