Слънце в ръцете
Сутринта ще тръгна плаха
с най-бляскавия лъч надежда,
ще дойда, за да върна утрото,
с което, като малка, се споглеждахме.
Аз тръгнах без да се сбогувам,
от тогава болка тъне в мойто тяло,
но родила се наново, аз изгрявам,
за да върна светлото начало.
И тъжовна, и греховна, пътя следвам
към просторите на мойта радост,
а тъгата си оставям в настоящето,
за да тегне като спомен в мойта младост.
© Велина All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
