9 abr 2008, 22:45

Слънцето - Аз

1K 0 0

И последното пясъчно зрънце се изниза в купчинката прах.

В миг нощта с ангелски криле се спусна в бяг

и потъна всичко безмълвно в мрак.

Слънцето изгуби светлината си и угасна.

В ръцете си го държах и усещах още топлина.

Опитах се с блясък кристален и жар от сърцето да му вдъхна живот,

Но чувствах само изстиналата вече пепел от спомени

и прокудения дим от мечти.

Черни сълзи контури рисуваха.

Кървави устни слова изричаха.

Празни ръце косите скубеха.

Оскъдни мисли греха отричаха.

След време станах с ръце пред очите и поех по пътя неравен,

но вече не чувствах нищо.

И тогава осъзнах -

Слънцето - това бях Аз!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселина Илчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...