И последното пясъчно зрънце се изниза в купчинката прах.
В миг нощта с ангелски криле се спусна в бяг
и потъна всичко безмълвно в мрак.
Слънцето изгуби светлината си и угасна.
В ръцете си го държах и усещах още топлина.
Опитах се с блясък кристален и жар от сърцето да му вдъхна живот,
Но чувствах само изстиналата вече пепел от спомени
и прокудения дим от мечти.
Черни сълзи контури рисуваха.
Кървави устни слова изричаха.
Празни ръце косите скубеха.
Оскъдни мисли греха отричаха. ...