lonelygirl (Ели)
4 0
14 abr 2014, 0:45

Слънцето блестеше 

  Poesía » De amor
578 0 1

Слънцето блестеше,
а сърцето ми като факла гореше.
Ти беше този, който го разпали
и взе всичко без да ме жали.

Времето минава, не чака никого,
а аз стоя тук сама, търсеща някого,
някого, когото да нарека свой любим,
който няма един ден да се превърне в дим.

Душата ми празна на парчета разбита,

оправдава ли, че съм сега на кълбо свита,
самотна и уязвима,

и така ранима?

 

© Ели Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??