lonelygirl (Ели)
4 0
Apr 14, 2014, 12:45 AM

Слънцето блестеше 

  Poetry » Love
569 0 1

Слънцето блестеше,
а сърцето ми като факла гореше.
Ти беше този, който го разпали
и взе всичко без да ме жали.

Времето минава, не чака никого,
а аз стоя тук сама, търсеща някого,
някого, когото да нарека свой любим,
който няма един ден да се превърне в дим.

Душата ми празна на парчета разбита,

оправдава ли, че съм сега на кълбо свита,
самотна и уязвима,

и така ранима?

 

© Ели All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??