Слънцето блестеше

14 апр. 2014 г., 00:45

Поэзия » Любовная

579 0 1

Слънцето блестеше,
а сърцето ми като факла гореше.
Ти беше този, който го разпали
и взе всичко без да ме жали.

Времето минава, не чака никого,
а аз стоя тук сама, търсеща някого,
някого, когото да нарека свой любим,
който няма един ден да се превърне в дим.

Душата ми празна на парчета разбита,

оправдава ли, че съм сега на кълбо свита,
самотна и уязвима,

и така ранима?

Слънцето блестеше

Свързани произведения

Комментарии

Предложения