Слънцето изравни се с Луната

Какво направи ти със мене, как накара тъй в сърцето ми да разцъфти,

емоция по-хубава от цвете, по-искряща и от хиляди звезди?

Как накара ме да те обичам даже повече отколко досега? 

И любов такава, от която да заеквам и да сричам, такава тя ме сполетя…

Ни очаквах, нито подозирах, че точно ти в такава мрежа ще ме оплетеш

За просто сладко чувство го намирах,

а то било е цял водовъртеж

Всяко докосване със тебе 

поражда мисли във главата ми безчет

За този допир аз живея вече 

и за него пиша стихове подред

Всеки миг, във който поглед срещнем

Кара от тялото ми да хвърчат искри

Тези мигове превръщат се във свиден спомен, в който си припомням твоите очи

Знаци не спирам да търся, изследвам те от глава до пети,

Искам поне нещо да ме излъже, 

че макар малко обичаш ме и ти

Любов такава не е за всеки, за смелите е страшна дори, 

Но знай, че съм готова за тебе 

Да сваля от небето всички звезди